Bulgarian - Разговор с човек, който е ходил до Марс - от Morgan Kochel

Разговор с човек, който е ходил до Марс - от Morgan Kochel


Въз основа на интервю, проведено в продължение на няколко дни през февруари 2012г.

Източник:
http://www.themarslanding.info/

[Забележка: На някои компютри, фонът се смесва с цвета на шрифта, поради което е трудно за четене. Ако вие също имате проблем, моля щракнете вътху herefor, версия без фон. Благодаря. ]


Не търсех да правя инервю, най-малкото с астронафт, който е бил на Марс, но все пак точно на това попаднах.


През февруари на 2012-та, си почивах у дома и преглеждах хората в Twitter, търсейки интересни личности,които да следвам. Измежду обичайната група от изследователи на НЛО, алтернативни новинарски блогове и така наречените теоретици-конспиратори, които ми е интересно да чета, Tweets по повод биологична атака/ bio/, от един акаунт, привлече вниманието ми.


„Бях в екип от 3-ма астронафти, които ходихме до Марс
на частно финансирана тайна мисия
2-мата сега са мъртви,
те ни избиват, за да опазят тайната.”


Излишно е да казвам, че бях доста заинтригуван.

Това, което последва, беше един много интересен разговор между мен и този човек, Чад Джонсън /това не е истинското му име/, за неговия невероятен опит, и как той се укрива още от смелото си бягство, след като открил че е в опастност, от една отдалечена база в средата на пустинята, някъде близо до Монголия, веднага щом открил, че е застрашен от същите тези хора, които са го наели.

Макар че, по никакъв начин немога да потвърдя неговата история, немога също да предложа доказателства, че той лъже. Всъщност, за мен е по важно, че той беше помолил за помощ, да направи своята история достояние на тези, които биха се заинтересували и с надеждата семейството му да узнае, че той е жив и здрав.

Неговата история не е за извънземни, напреднали секретни технологии или за пътуване във времето, а за истината около една космическа програма. Много акаунти са изнесли в YouTube и онлайн форуми за дискусии, че вероятно американски астронафти пътуват до Марс, но доколкото аз знам, за първи път се появява един от астронафтите, и лично се изправя да говори пред обществеността, за едно такова пътуване до червената планета.

Текста по-долу е нашия разговор, за който използвахме системата на Twitter, за директни съобщения (DM), относно споменатото марсианско приключение, предложено тук за всички и всеки да го види. (Чад пожела да използваме системата на Twitter, поради сегашното си положение на относителна сигурност.) Ако тази история е вярна, тя би трябвало да ни послужи за да ни покаже на всички колко много повече хора ходят по различни космически програми, отколкото някога са ни съобщавали по масовите медии.

Ние всички научаваме тази година огромно количество неща, които са били предварително прикрити за болшинството хора на Земята. Благодарение най-вече на разпространението им по Интернет, всички ние вече с лекота можем да направим всичко, и всякакъв вид информация, която преди беше трудно достъпна до обикновените хора сега стига до нас. Като използването на голяма част от проницателността и скептицизма на всеки е препоръчителен съвет за всички в тази „Ера на разкритията” трябва да се търси баланс между необходимостта от незабавно етикиране на нещо, като „истина” или „лъжа” преди да достигнем до всички факти. С други думи, мисля че е най добре, да запазим съзнанието си отворено, и след като получим цялата информация за това, което ни интересува, чак тогава да видим какво се получава. Твърде много избързват да кажат на някой „ЛЪЖЕЦ!” или „ИЗМАМА!”, когато още нямат доказателства в подкрепа на едната или другата страна на нещата, опиянени само от собствения си страх. Ускоряването на присъдата не е знак за мъдрост, а за наивност. В този дух е следващата история, която аз ви предлагам и се надявам да изкарате приятни мигове четейки я, по същия начин, както и аз когато разбрах за нея.


[ От интервюто са редактирани само правописа, пунктоацията и граматиката. Частите от разговора, които не са свързани с историята, са отстранени, за улеснение на четенето. За въпроси относно тази история, можете да се насочите към контактите, изброени в края на този материал. ]


ХРОНОЛОГИЯ


Morgan: И така, моля да ми кажете малко повече за вашата подготовка.


Чад: Отидох до Портланд, щата Орегон [Това преди беше записано „Портланд, щата Мейн”, Дължеше се на моята (на Morgan) част от транскрибирането на текста. Изказвам голяма благодарност на Keven Handy за откриването на тази грешка!], където изучавах математика след прекъсване на няколко работни места в Американската авиация.



М: Колко време сте били в ЦРУ? Готов ли сте/в състояние ли сте да говорите за това, което се случи?

Ч: Бях командирован в ЦРУ за около две години; по ирония на съдбата, част от инструкцията ми беше да разследвам някои от чуждестраните учени в НАСА.

Дните ми в ЦРУ главно преминаха като обучение в НАСА и са доказателство за параноята на организацията, към всеки работещ чужд гражданин там. Май във високо внедрените служби за сигурност на правителството, мисля че беше разкрит един руски таен агент в дълбоко прикритие, когато не съм бил там... Чапман? Тя беше от от рода на Оперативните сужби, ЦРУ знаеше че существува, бореше се за разкриването и, докато не промениха програмата си за набиране и назначения на командни хора на служби като НАСА и др. подобни, отвън да призовават хора, директно от настоящата им позиция.

Сега мога да ви кажа, че повечето от най-големите информационни дружества в САЩ, се покриват от оперативни работници, които ги наблюдават, включително Google, Facebook, и т.н. Вероятно и Twitter, въпреки че е по малък в сравнение с другите. Те подхождат с преговори и предложения за обучение и нелегални уговорки за заплащане, за да не могат да се проследят. По този начин данъчните служби не са известени и не следят тяхната дейност. Те също така ви натоварват с определени изисквания, като хакване на акаунти, на електронни пощи и др. Така е много по лесно, да се действа отвътре, и излиза по ефтино. Аз всъщност трябваше да пътувам до Охайо за моето обучение. Без малко да отида. Като бивш военен летец, в мен се оказаха вече пълните записи, така че аз просто трябваше да извърша някои обновителни работи върху шпионажните тактики. И все пак, не можех да повярвам, колко много пари заминават, напълно недекларирани от никого. ЦРУ действително представлява законът сам за себе си. Те контролират толкова много неща, като информационния поток. Всички въпроси за сигурността минават през тях; ФБР са нищо в сравнение с тях, въпреки че знаят как да създадат отклонения от действителното събитие. Ужасяващо е, и е лесно да се разбере, защо толкова много хора се страхуват от тях.

М: Уау, Благодаря много за това. Много е интересно! Как беше включен в пътуване до Марс?

Ч: Щом НАСА прекратиха тяхната космическа програма -- огромна грешка, тъй като изостават – Прехвърлих се в Европа и установих контакт за една работа. Просто така. Беше частно финансирана мисия до Марс. Първо си помислих, че се шегуват, но бяха предложили много пари, така че се срещнах с техния екип. Беше един Руско/Китайски джойнт венчър, който щеше да стартира от една отдалечена част на Китай. Искаха от нас да съберем проби за изследване. Искам тази история да се разкаже така, че хората да разберат какво всъщност се случва зад теориите за конспирация.

М: До кого би желал да достигне тази история?

Ч: Би било добре чрез нея да покажа на семейството си, че все още съм жив. Но ако очаквате да чуете за пътуване във времето, извънземни и телепортация, ще останете разочаровани. За съжаление нищо такова не ни се случи.

М: Не, нямам никакви очаквания. Заинтересувах се от вашата биологочна атака / bio/ и ако вие наистина имате загрижено семейство, аз още по-вече съм заинтересован, да ви помогна. Ако нямате нищо напротив, аз ще транскрибирам нашия разговор, за по лесно разчитане и да го публикувам онлайн в някой момент.

И така, след като вече започнахте програмата, какво се случи? Какъв метод на пътуване използвахте? Колко време ви отне?

Ч: Добре е че нямате очаквания, тъй като няма никакви зелени човечета. Хърбърт Уелс сгреши. Аз може също да съм спорадичен, тъй като съм в голямо движение. Обучението продължи дванадесет месеца, много интензивно, включително и психиатрични тестове. Отне ни около 230 дни да стигнем до там (Марс)и малко по малко за връщането. Използвахме ракетните технологии, с които обикновенно разполагаме сега. Само с по големи резервоари и по-мощна тяга. Нищо необичайно в оборудването, да стигнем до там, но с по-добра защита от радиацията ,както можете да си прадставите, по времето на пътуването: голям риск=много пари.

Това /на картата горе/ е приблизителното местонахождение на нашата база в Китай, близо до монголската граница [Източник:http://en.m.wikipedia.org/wiki/File:Gobi_desert_map.png]
почти в средата на нищото. Също така беше временна база, добре скрита. Тази последната руска мисия (2011), вероятно е била саботирана. Тя беше финансирана от държавата, и те няма да обявят грешката, което вероятно означава – нечестна игра. Предполагам, че мисията, планирана за тази година, също ще се провали така мистериозно. Марс е мечтата на една минна компания и те ще пожелаят да я запазят в тайна. Докато хората гадаят относно провалените мисии и малки зелени човечета, тяхното внимание се отвлича от действителните причини за провалите.

М: Да, аз знам че тези малки „мъже“ не са зелени. ;) Интересно, аз също подозирах съботаж. Какъв вид минерали има там, горе? И още, бяхте ли на Марс, приземихте ли се, и защо предполагате, че именно ракети [вместо от новите, да речем, плазмени ракети] са били използвани?

Ч: Приземихме се близо до Ares Vallis. Нашите работодатели имаха известна информация за чуждопланетното кацане, и това беше мятото, което искаха да изследват. Взехме същия вид устройства за събиране на образци, каквито имат геолозите, затова тази мисия трябваше да бъде пилотирана, защото нито един робот не може да направи това. Имаше изобилие от минерали, които анализирахме на път за вкъщи: метали, специално злато(?), и някакви други вещества, които бяха по форма и строеж като карбонови нишки, но вече в използваема форма. Списъкът от събраните предмети беше дълъг, всички от тях ценни, някои бяха напълно уникални, други бяха просто обикновени образци. Мисля, че част от нашата мисия беше, да се оцени търговската приложимост на бъдещи мисии за добив, а също и да се изчисли потенциалната стойност, свързана с плътността на минералите на квадратен метър от повърхността на Марс. Тогава биха могли да изработят технологични изисквания, да създадат някакъв вид минна мисия. Също така [те бяха заинтересовани] потенциала да използват някаква местна горивна субстанция на Марс, с което драстично биха намалили използваното гориво, и следователно теглото, в следващите пътувания.


Тази невероятна панорама на Ares Vallis наводни първите страници на вестниците по цял свят през м. юли 1997. Заснет е марсиански Pathfinder lander и на преден план изобразява миниатюрния 23 паундов Sojourner rover да „опипва” скала. Ландера и Ровъра отчитат метеорологични модели, атмосферни данни и състава на повечето скали на Марс които очевидно са били измити от водни потоци преди еони. Роувърът способен да променя посоката си, срещайки препятствие, завладя въображението на хилядите, които следиха мисията по интернет.
NASA Jet Propulsion Labratory

Ракетите, които използвахме, бяха усъвършенстани модели в ракетната област, нищо друго не ни беше достъпно. Както вече казах, нямаше пътуване във времето, плазмени ракети и тем подобни. Все пак всичко беше достатъчно надеждно и съобразно реалния свят. Съботажът на руската мисия е станал за да предотвратят незабавно последващи действия на нашите открития.

М: Това е доста интересно. Благодаря ви за него. Преди каза, че си „избягал”. Защо тези хора биха опитали евентуално да ви навредят, или по лошо?

Ч: Единствената причина, поради която те биха пожелали нашата смърт,е за да се запази всичко в тайна от другите, така че да вземат преднина. Нищо общо с конспирации, просто алчност. Лунните мисии ги прекратиха, навярно защото там нямаше нищо.

M: С какво се хранихте по време на пътуването?

C: Имахме строга протеинова и въглехидратна диета, например увеличавахме съня си по определен режим ,чреж който пестяхме храна и т.н. Всичко това ни отне около една година, за да се обучим, но всичко това е много скучно, а и не е това нещото което хората искат да чуят.

М: Не е скучно за всички! Ти беше на Марс! То все още е много интересно и доста важно. Хората ще искат да знаят това, така че трябва да те попитаме: Видя ли НЛО или други необичайни предмети в космоса?


C: Ние направихме запис с някои интересни забележителности с камерите, но нищо убедително. Също така, записите веднага ни бяха върнати обратно и изтрити от нашите компютри, така че ние не успяхме да ги прегледаме. Обзалагам се,че совалката е направила някои интересни кадри! Чух изобилие от слухове, когато бях там, но никой от мисиите не е говорил с нас.


М: Как изглеждаше Марс в сравнение със снимките,показани пред обществеността? Обърнете внимание на този видеоклип, показващ предполагаеми снимки на Марс.


C: Марс,прилича на тези снимки.


M: Кога беше последният път, когато видя семейството си?


C: Аз не съм в контакт с моето семейство от повече от две години, контактът ни беше ограничен още преди мисията.


М: Има ли атмосфера на Марс?


C: Атмосферните влияния не са подходящи за поддържане на живота, какъвто го познаваме, твърде газообразни и тънки са. Скалните образувания са очарователни, все пак. Те наподобяват на по-ранно време, когато може и да е имало живот или нещо по-устойчиво. Искаше ми се ние да имахме малко повече време на повърхността му. Този регион е бил перфектен, тъй като едва ли някой е бил там, така че никой не ни досади с разпити.


М: Защо искате вашата история да бъде разказана сега?


C: Причината да придобие публичност сега е,защото ние се върнахме преди около три месеца, и след инструктажа аз знаех, че нещо не е както трябва ,така че избягах. Обществеността трябва да знае истината, защото, преди ние да я разберем, голямия бизнес ще контролира голямо количество от ресурсите на Марс и те [обществеността] ще загубят правото си на глас. Става дума за търсенето и предлагането. Скучно, аз знам, че не е чудесна историята, но е от съществено значение за хората които са запознати и знаят за този скандал. Въпреки че, външната политика на САЩ отдавна се контролира от потока на петрола, този път те могат да пропуснат, защото последния бюджета на НАСА беше намален.


М: Кое беше нещото което те накара да станеш мнителен и те убеди да избягаш?


C: Фактът, че нашият главен инженер наказваше в случаите, в които се провеждаха телефонни разговори с някого отностно нашето завръщане ,това ме алармира за евентуални проблеми. Беше ни казано да не обсъждаме нищо с точни термини като тайминги и т.н., тъй като бихме могли да компрометираме мисията. Също така, ни бе обещан "бонус за дискретност " от много милиони за това, че не разгласяваме нашите открития на Марс; очевидно,че ме алармира за проблем! Ние също така бяхме възпрепятствани да напуснем нашата база, освен ако не бъдем ескортирани. Това беше след месецът на рехабилитация ,който е за възвръщане силата на тялото. Както можете да си представите, ние всички искахме да се измъкнем и се опитвахме да се свържем с нашите семейства, но ни беше казано, че не може. Това веднага ме накара да мисля, че нещо не е наред. Всички наши пари бяха депозирани в швейцарски сейфове в брой и ние нямаше как да ги получим или да комуникираме без надзор.

Беше ни казано преди да тръгнем,че би трябвало да се подложим на три месечно тестване и процедури за обезаразяване, но аз се подложих само на шест седмици,тъй като избягах , открих какво се беше случило с моите колеги. Чувствам се зле и замаян от време на време, но това е трудно за лечение, когато никой не ти вярва! Те са тествали моите колеги за да видят какви подобрения са необходими, за да се гарантира безопасността на бъдещите мисии. В действителност, ние бяхме високо платени морски свинчета. Не се съмнявам, че не съм бил осведомен за всичко. Както аз казах, наистина съм бил в периферията на ЦРУ.

М: Съжалявам да чуя че се чувствате зле! Какво мислите, че не е наред?

C: Ще се подложа на тестове тази седмица, не мисля, че тези [Космични] костюми са ни предпазили много. Аз се чувствам слаб физически и болен понякога. В действителност вие бихте могли да запишете последната ми воля и Завет,не че някой ще ми повярва,а и най-малкото че съм свикнал.

M: Хей, не говори така! Ти се върна сега и жив, така че терапията трябва да бъде в състояние да ти помогне. Бихте ли ми казали малко повече за това ,какво ви кара да подозирате нечестна игра?

C: Да, когато разглеждах около базата, случайно намерих една стая, в която са били извършвани изпитания върху един от моите колеги. Ние сме били тествани за ефектите от продължителна мисия. Планирах моето бягство и излязох същата нощ. Както можете да си представите бях в средата на нищото и предпиех пътуване. ЦРУ обучението има полза понякога.

Вие трябва да осъзнаете,че тези хора ще бъдат ядосани, че се намирам надалеч, оцелял и успял да се свържа с някого. Аз мога да се скрия за известно време, докато се подложа на лечение, ако имам нужда от него.

М: Добре, вие казахте, че сте ги видели да тестват вашите колеги. Аз разбирам, че това може би ще ви е трудно да си го припомните ,но можете ли да ми кажете,какво специално видяхте което ви изплаши? Бяха ли го наранили? Или беше нещо друго? Да не би, те да са се опитвали да му помогнат, а ако не, какво беше това нещо, което видяхте и ви направи подозрителен, към тези хора, бяха ли опасни за вас?

C: В нощта преди да го видя там, ние бяхме преместени в отделни жилища, и ще цитирам, за "нашата собствена безопасност." Ние бяхме разделени в "апартамени"с общи стаи с главен хол, но тези стаи са по-скоро като клетки и стандартна двойна система за влизане с помещение за буфер, за да се дезинфекцират всеки път, когато се влиза в стаите. Имахме разрешено определено време да напуснем тези стаи,трябваше да носим защитни антивирусни костюми,като ни беше казано че са открили инфекция в един от нас ,но не пожелаха да ни кажат в кой точно. Това беше лъжа, защото ние бяхме чисти. Когато ми беше позволено да изляза от стаята, ескортът ми ме заведе надоло по коридорът, който трябва да е бил грешния, защото успях да огледам в една от стаите и видях да изследват моя колега. Той беше мъртъв ; правеха му аутопсия. Успях да се промъкна в тоалетната,когато моят надзирател спеше и избягах.


M: Уау! Това е добра причина да се замислим! Как оцеляхте след като избягахте от там?

C: Имах късмет. Прекарах няколко дена безцелно скитайки се из пустинята и тогава се натъкнах на едно от многото номадски племена, които ми помогнаха да премина безопасно. Насочих се към Мумбай, на автостоп и пеш, после се качих на товарен кораб, който пътуваше към Европа. Във всичките ми обучения винаги са ме учили да разчитам изцяло само на себе си, да бъда изобретателен, находчив. Мислех си, че това би могло да бъде коварен договор така, че бях оставил пари и копия на личните си документи в няколко сейфове на определени места в Европа и се насочих към тях. Сейфовете са толкова удобно място да скриеш всичко, което би искал, и никой да не задава никакви въпроси. Изумително, наистина.

M: Колко време прекарахте в пустинята?

C: За щастие, в пустинята само няколко дена, преди да попадна на номадското племе. Има ги много в пустинята, благодаря на Бога за това късче късмет!

M: Мислите ли, че и други хора преди Вас са били на Марс?

C: Според някои инженери от NASA, може лесно да се предприеме мисия с човешко участие до Марс, само че президентите са я спирали. Причината е била, че NASA не може да гарантира безопасността на екипажаа и затова е било отхвърлено като твърде опасно в политически смисъл, защото нито един президент не би искал да оглави ненужна смърт на американски астронавти. Поради това NASA не е предприела такава мисия ‹ отново политическите причини са въздействали върху науката.

M: Успяхте ли да направите някои снимки на нещо, което ви е заинтригувало в пространството по време на вашето пътуване?

C: Нищо от записаното на камерите не беше запазено на борда, а просто пратено обратно и кешът беше изтрит от Контрола на Мисията. Искам да кажа, че е трудно да потвърдя нищо от това, което видяхме, но имаше някои неща, които не бяха очевидно пространствени отломъци или нещо друго, което разпознахме.

M: Какво е впечатлението Ви относно живота, ако някога е съществувал, на Марс?

C: Не бих изключил живот на Марс в по-ранно време, тъй като със сигурност би могло да има и тъй като имахме ограничен достъп до някои образци. След събирането им, те трябваше да бъдат съхранени безопасно с предпазни мерки против замърсяване и бяха пренесени във вакуум. Също така, аз съм доста сигурен, че те са създали отклонение на НЛО, за да прикрият нашето връщане. Това беше добре финансирана мисия и се хващам на бас, че финансиращите са във висшите ешелони на Руското и Китайското общества и са в състояние да изтеглят такава сензация. Това е още една причина да искат да си мълчим.

M: По време на самото пътуване бяхте ли в някакво състояние на стаза (забавяне на жизнените функции) ии просто обичайното спане и будуване?

C: Бяхме на обичаен режим на спане. Стазата все още не е приложима.

M: Колко място имахте?

C: Имахме достатъчно място ‹ по-голямо, отколкото на мисията на луната и достатъчно, за да имаме малко „лично пространство“, ако разбирате какво искам да кажа.

M: Как се разбирахте с останалите астронавти в ограниченото пространство за такова дъго пътуване?

C: Ние прекарахме някоко месеца в обучение на физическа близост един с друг и всички бяхме американци, което ме изненада и това показва колко малко доверие имат те в, да речем, руските или китайските астронавти. Ние имахме хиляди часове филми и телевизионни шоута, както и игри, всъщност, бяхме доста разглезени! Макар, че понякога наистина ставаше клаустрофобично.

M: Звучи като че ли забавно! Какви компютърни игри играехте?

C: Ще се смеете, но бяхме насърчавани да играем много на Wii, защото то се припокрива с упражнение. Също така имахме обичайните игри със стреляне и някои игри със загадки.

M: Имаше ли някакви спорове или несъгласия по време на пътуването?

C: Никога не сме се карали, макар, че спорихме много за игрите и това беше обезкуражително. Имахме седмично оценяване от психиатър в базата, но колкото повече напредвахме в мисията, това ставаше все по-трудно заради забавянето на комуникациите. Но те ни помогнаха да разберем нашите безпокойства и защо се караме. Очевидно подобни техники се използват в дългите подводни мисии ‹ знаете, онези, които продължават с месеци. Това ни помогна ни да я понесем, но идеята да играем Wii спортовете не се връзва с представата за астронавт!

M: Бяхте ли изплашени в някой момент от пътуването?

C: никога не си уплашен, просто имаш повишено усещане за осъзнаване на опасност. Странно е; тренираш, но никога нямаш усещането, че нещо лошо ще се случи. Това е просто като да трябва да бъдеш по-внимателен във всичко, което правиш. Болестите, например. Ако някой се разболееше или го заболеше глава, например, веднага бяха правени тестове, даваха се лекарства и резултатите се записваха. Мисля, че така събираха информация за изследване на дългосрочни пътувания през пространството и как тялото ги понася физически. Правехме ежедневно упражнения и много стриктна диета, бяхме много добре обслужвани ‹ също като морски свинчета, както открих.

M: На какво приличаше приземяването на Марс? (примарсяването)

C: Беше ужасно! Много се блъскахме там, където се приземихме, но мястото беше пълно с образци, каквито те искаха. Беше шантаво – след всички изображения, Марс вече не е мистерия. Виждали сме толкова много по телевизията.

M: Колко време бяхте на повърхността?

C: Около 65 часа, достатъчно време да съберем образци и да съпоставим газовия строеж на атмосферата и да проучим мъничко. Радиацията винаги беше проблем, затова имахме стриктно разпределение на времето на повърхността, после трабваше да се върнем.

M: Какво видяхте, когато излязохте от кораба, с който кацнахте? Можехте ли да видите Земята? Видяхте ли растителност или вода?

C: Нито растителност, нито вода и не видяхме Земята. ‹ бяхме твърде заети да внимаваме в краката си и да вземем образците.

M: Как изглеждаше небето от повърхността?

C: На Марс има съвсем тънка атмосфера и от повърхността виждате тънък воал от външната атмосфера, малко като нажежено червено небе и след това чернотата на пространството. Отново, както сме гледали твърде много по телевизията. Много особено, странно, но се чувствах все едно съм бил вече там преди, макар, че не съм. Просто познато.

M: Добре, кажете по-подробно какво правихте там?

C: Имахме миниатюрна пробивна машина, с която можахме да пробием дупки и да съберем образци до три метра дълбочина. Те бяха съхранени в кораба, с който кацнахме под строго ръководство и поставени в тръби, за да се избегне всяко замърсяване по пътя обратно. Когато се върнахме на Земята, те бяха изхвърлени с отделен модул в атмосферата и бяха проследени от Управлението на Мисията. Ние се върнахме отделно.

M: Много интересно! Благодаря Ви за тези подробности. Приветствам тази информация как сте свършили работата си. Дори не мога да си представя какво би било да бъдеш на палнета, толкова далеч от Земята. Как можехте да сте сигурни, че ще можете да се върнете? Знам, че сте тренирани, но все пак вие бяхте МНОГО ДАЛЕЧ!

C: Да, много е плашещо, знаейки колко далеч от Земята си, но, както казах преди, комбинацията от инстинкт, адреналин и мисълта за всикчи тези пари взема превес и те кара да продължиш, докато завършиш мисията и тръгнеш на път за дома. Следователно, защо, докато си на Марс, не ти се иска да гледаш звездите ‹ просто почваш да работиш и се махаш от там. Имаш доверие на екипажа си, на машината си и на Управлението на Мисията. Както в NASCAR, имаш екип, на който вярваш абсолютно и всичко друго е неуместно. Може би адреналинът удря, но също и желанието да оцелееш, така че ненужни рискове не се толерират на мисии от такъв тип. На други може би, но не и на нашата. Попитайте някого, който е бил в пространството и ще ви каже същото нещо. Няма място за грешка и няма втори шанс. Никой, когото аз познавам, не поема такъв тип рискове и ЦРУ има същата нагласа (мислене).
Знаете ли кое е най-лошото нещо при цялата работа? Освен теб и един друг, който също е агент, аз не мога да говоря за това на никой друг. И така аз съм тук с едно моментно достижение и никой не може да научи за това! Който и да слуша, трябва да е част от екипа и който несъмнено се опитва да ме хване преди да говоря, макар, че сега е твърде късно. Докато тренирахме, ни казаха, че не можем да говорим на никого за това. Нито на семейството, нито на приятели, на никого и сега аз знам защо. Сглупих и казах на семейството си, че съм бил част от програмата на космически кораб и са ме прехвърлили в Европа. Това беше грешка и основен урок, който научих за примамката на един голям тлъст чек!

M: Разбирам ‹ макар, че лично аз не бих считал това за „грешка“! Поради тази история Вие давате на хората още едно парче от пъзела какво наистина става в космическата програма и какво се е пазило в тайна от нас.

C: Едно нещо за повърхността на Марс: усеща се нестабилно. Имаше малки земетресения (марсотресения – повече информация на http://www.space.com/418-marsquakes-red-planet-rumble.html), докато бяхме там. Може би това може да обясни какво се е случило на другите мисии? Разбира се, може да се дължат на нещо по-голямо, но ние бяхме на една малка част от планетата, така че кой знае? И с доказателствата за предшестващи вулканични дейности, това може да доведе до проблеми за бъдещите миньорски мисии. Ако тези земетресения са начало на цикъл, тогава това може да стане много проблематично. Разбира се, няма поддържаща атмосфера за никого да избяга при критични обстоятелства, така, че може да бъде много опасно. Както сега знам, тези момчета не са се тревожили толкова за личното добруване, колкото за какво тази планета може да се използва в смисъл на печалба.
Другото нещо за Марс, което е ценно от научна перспектива, е климатът. Например, ако има вода, може ли да се открият следи за нашия климат през следващите десетилетия? Въпреки, че разстоянието от Слънцето е фактор, все още има много неща, които можем да научим. Макар, че не видяхме ЕТ-та. Надяваме се това да накара хората да осъзнаят, че повечето от това, което са им казвали за Марс е фалшиво или просто невярно. Образците, които донесохме, могат да струват милиарди и милиарди, а няколко фалшиви извънземни са брилянтно отвличане на вниманието.

M: Какво точно казвате, че е невярно за Марс, което сте чули? Аз съм чувал доста от другите онлайн подаващи сигнали, но нищо конкретно за марсиански извънземни. Чувал съм за база там, и аз съм чувал за „jump„ стая. Също така съм чувал за други хора, които твърдят, че са били там.

C: Аз не вярвам, че историята с „jump“ стаята изобщо е правдободобна. Знам, че имаме по-напреднали военни технологии, които са познати, но тази просто не ми звучи вярно, за щастие.

NASA също изхвърли историите за извънземни. Те бяха склонни да подчертават, че на планетата няма живот. Дали те знаят за финансовия потенциал на планетата, е друг въпрос и, разбира се, ако това, което ние знаем, излезе в публичното пространство, човешка мисия (която се приема като политическо самоубийство в случай на провал) сега става надпревара за облаги. Ще бъде интересно да видим каква ще бъде реакцията на властите, ако има такава. Марс би трабвало да бъде мулти-мулти-милиардно-доларова планета, абсолютно недокосната.
Защо, мислите, те никога не се върнаха на луната? Няма ценности там. Ако луната беше пълна с ценни метали и т.н., ние бихме ходили там много пъти. Просто не си струва. Освен това, в добавка, дългосрочните последствия от масов добив са неизвестни и може да се окажат пагубни за Земята. Разбира се, ние не знаем последствията за Марс при масово експлоатиране, но ще открием през следващите десетилетия, когато правителствата евентуално открият огромния потенциал, който има тя в богатства.

M: Хм, да, досота вероятно! Добре, Вие казахте „дългосрочните последствия от добива са неизвестни и могат да се окажат пагубни, разрушителни за земята.“ можете ли да обясните как може да стане това?

C: Практически там няма атмосфера. Всяка продукт под формата на газ може да излезе в космоса. Какви последствия ще има това? Освен това, масата на планетата ще се намали. Това ще има ли последствия върху движението на Марс по траекторията й? Също за луните й? Ние не знаем достатъчно за взаимоотношението между Земята и Марс. Да започнем минен добив на всичко, което си заслужава, е опасно, доколкото аз виждам, защото все още имаме много да учим преди да се гмурнем и да започнем. Третият закон от физиката на Нютон (термодинамиката) казва, че за всяко действие има равно по големина и обратно по посока противодействие. И не се притеснявайте, аз ще бъда добре ‹ най-сетне хвърлената светлина върху това ще ме пази. Те още не са ме открили!

M: Колко време смятате, че трябва да се криете? Имате ли някакво доказателство, че тези хора Ви преследват? (Знам, че вероятно е добро предположение, като се има пред вид какво ми казахте досега)

C: Имам добра представа кой ме преследва. Има шепа хора на планетата, които могат да извадят това на показ без да бъдат разпитвани и открити. Тази способност изисква голяма власт и способност за корумпиране на най-високо ниво. За известно време ще бягам. Смятам, че ще има опити за фалшиви контакти с мен, но в Европа е лесно да изчезнеш. Няма истински граници и много познати,ако ми трябват; макар, че почти един е, на когото имам пълно доверие за момента. Не забравям също, че сигурно ще има награда за главата ми и всеки служител на закона с пистолет ще бъде заинтересуван. Но заинтересуваните да ме намерят отново не предлагат ценост или лоялност на хората, които им помагат. Само погледнете моето положение.

M: Добре. Как се развива лъчевата Ви болест?

C: Добре, контролирана с лекарства и за късмет е слаба. Сигурен съм, че костюмите, които използвахме, са били създадени да абсорбират радиация в малки количества, така че биха могли да ни тестват за поносимост и продължителност на престоя ни на повърхността на планетата. Не забравяйте, че данните, които донесохме, струват милиарди, и всички аспекти на мисията трябваше да допринесат за цялостната картина, която те биха могли да използват, за да докладват относно жизнеспособността на бъдещи мисии. Ние вероятно си подписвахме смъртната присъда, когато се записахме; умуването след свършен факт е чудна дарба!

M: Съвсем вярно! А донесохте ли си нещо за себе си от Марс, като сувенир, камъче, например или друго?

C: Никакви сувенири. Бяхме претърсвани. Много е стриктно за това.

M: И не видяхте изобщо растение или вода?

C: Нито растение, нито вода. Знам колко много хора говорят за това, но не видяхме нищо такова. Не казвам, че не съществува, но нищо, което видяхме, не го доказва. Разбира се, ние бяхме там само ограничено време и излизахме навън за кратко, заради температурата и радиацията.

M: Високо оценявам Вашата честност, че не сте намерили растителен живот, макар, че би могло той да съществува някъде другаде по планетата и вие просто да не сте го видели. Къде точно на Марсианската повърхност се приземихте?

C: Проверете сайта на Viking кораба, ние бяхме наблизо. Данните, върнати преди, говореха, че там е най-доброто място.

M: Ако трябваше да идете пак, щяхте ли? Струваше ли си за Вас?

C: Струваше си да се преживее. Дали бих отишъл пак? Пътуване в космоса като това е игра за по-млади мъже. Физическото натоварване в края на трийсетте изисква време за възстановяване. Но знаете ли какво? Сега те знаят за потенциалните залежи от гориво на Марс, могат да натиснат газта, предполагам, и може да ускорят пътуването. Ние видяхме само мъничко парченце от повърхността, но обстоятелствата може да значат, че нищо, способно да оцелее там не е растителен живот или живот, какъвто го познаваме. Господи, звуча като Спок! Ако има някакъв живот, бих предположил, че той е подземен, защото там има защита. Бих си представил геоложката история на дадена планета, там има много пещери, но ние не видяхме нито една. Има размирици относно стойността на горивото, така че Марс може да ни донесе стабилност. Но ще отнеме много години да се осъзнае това и аз предполагам, че NASA ще иска да навакса и да отстоява своята власт. Политически, пътуванията в космоса умряха през 80те, но, ако може да се намери маршрут с печалба, тогава гледайте следващото голямо надбягване в космоса, но този път с повече състезатели.

M: Благодаря ти много за твоята история, Чад! Високо оценявам, че отдели време да ни разкажеш тази история. Надявам се, че ще намериш сигурност и че твоето семейство знае, че си добре.



Ето ви го! Това е краят на нашата дискусия за мисията до Марс, но съм във връзка с Чад. В този момент се надявам да мога да го убедя да направи на видео или телевизионно интервю, но, разбира се, ще има повече от няколко пречки за преодоляване, основната е, че той може би е в някаква опасност, ако излезе публично. Освен това, винаги съществува бариерата от разбираем скептицизъм у хората. Както казах в началото, аз не мога да се докажа тази история на никого, нито това е моето намерение, да убедя когото и да е в неговата истинност.

Mоята цел е само да му помогна историята му да бъде чута, защото ако тази история Е вярна, хората на тази планета са лъгани в огромни размери и, вероятно, това би могло да помогне на движението за разкриване на НЛО. Време е лъжите да бъдат разкрити, време е за Истината – каквато и да би могла да бъде – да се знае веднъж и завинаги.

Translator: Tauno